Александър Баридън

«Намерихме доста тихо място, нямаше хора, понеже беше дългата обедна почивка. Запътихме се към една аркада, седнахме и опряхме гърбовете си със сладката сервитьорка на старите камъни, леко повдигнах полата ѝ, а тя викна:– Нo what правиш?Усмихнах се, хванах бикините ѝ, а тя писна полу-обидена, полу-развълнувана. Скъсах ги и пъхнах във вагината ѝ нетърпеливите си пръсти и едновременно прилепих устните си към нейните за да спре да крещи».