От кръглолик юноша Стьопа стана също такъв кръглолик млад мъж, сякаш всичките възрастови промени бяха имали само една цел — да го напомпат и да му извият мустачките нагоре. Ако сред близките и познатите му имаше човек, запознат с тайната му, този човек вероятно щеше да види в чертите му връзка с числото „34“. Носът на Стьопа беше прав като предната чертичка на четворка — в епохата на класическото образование такива носове са се наричали гръцки. Кръглите му, леко пухкави бузки напомняха за извивките на тройка и пак нещо от същата тройка имаше в малките му черни мустачки, които самички си се завиваха нагоре. Стьопа беше симпатичен и по нещо приличаше на покемона Пикачу, само че порасъл и уплашен.
Въпреки известно му наднормено тегло, жените го обичаха. Мъжете също — по друга причина: той правеше впечатление на перко и никой не го вземаше на сериозно. Мнозина брутални простаци си платиха за този прибързан извод. Стьопа не беше коварен, но и не прощаваше.
Изборът на професия беше лесен — Стьопа се записа да учи икономика. Не че беше страстно влюбен в счетоводството, но данните за института бяха на тридесет и четвърта страница на справочника за вуз.
Докато наблюдаваше колегите си, той забеляза, че много от тях, също като него, придават важно значение на числата. Но не поемаха отговорността за това кои точно числа ръководят живота им и приличаха на овце. Прекланяха се пред разглезената седмица и уважаваха тройката — Светата Троица, въпреки че като цяло не вярваха в Бога. Освен това всички се страхуваха от числото „13“. За този страх си имаше дори специален гръцки термин, „triskaidekaphobia“. Тази ужасна дума беше производно от гръцкото „тринадесет“, но в нея Стьопа долавяше нещо като ирационален страх — да не се продрискаш, след като си ял стари консерви например.
Постепенно Стьопа престана да се мисли за ненормален. За това много му помогна един фрагмент от романа на Толстой „Възкресение“ — той го прочете през лятото, на вилата, когато нямаше нищо интересно за четене. Един от героите правеше нещо, което се стори на Стьопа толкова важно, че той преписа в тетрадката си по гражданска отбрана:
„Сега, когато влизаше, беше съсредоточен, защото му беше станало навик да гадае с всички възможни средства и да търси отговори на въпросите, които си задаваше. Сега си каза, че ако крачките от вратата на кабинета до креслото се делят на три без остатък, то новият режим ще го излекува от катара, а ако не се делят — няма. Крачките бяха двадесет и шест, но той направи още една мъничка и стигна до креслото точно на двадесет и седмата.“
Стьопа разбираше, че едва ли някой юрист е седнал да разправя на метежния граф за навиците си на чашка шартрьоз. Най-вероятно Толстой беше приписал на героя някоя от собствените си тайни черти. А след като самият Толстой бе имал подобни грехове, нямаше защо да се тревожи за разума си.
Когато съмненията отпаднаха, животът на Стьопа стана по-лесен. Числото „34“ му диктуваше всичките му важни постъпки с желязна логика. Но това не означаваше, че Стьопа от сутрин до вечер се занимаваше единствено с това да се чуди как да натъпче тези цифри в реалността. Елементарните ежедневни неща можеха да са в неутралната зона — там, където повечето хора водят всичките си животи. Но ако решението, което му предстоеше да вземе, можеше да има сериозни последици, Стьопа се обръщаше към невидимия си съюзник.
На практика във всяко събитие или процес можеше да се намери област, огрявана от лъчите на заветното число. Можеше да седнеш например на място трийсет и четири във влака, да направиш тридесет и четири лицеви опори сутрин или да си изпиеш чая на трийсет и четири глътки. Най-лесното беше да си брои наум до тридесет и четири. Тъкмо по тази причина, между другото, смятаха Стьопа за човек с желязно самообладание, човек, който никога не кипва и не се забърква в неприятности — дори когато не издържаха най-непробиваемите, онези, които спазваха правилото „брой до десет“, преди да отговорят на ругатнята с ругатня или да фраснат събеседника си в муцуната. Самообладанието на Стьопа си имаше математическо обяснение: 34>10.
Не всичко в живота обаче течеше гладко. Постепенно на хоризонта се появи облак, който с всеки ден закриваше все по-голяма част от безоблачните някога простори. И този облак дойде от същото измерение, откъдето преди него се беше появило числото „34“.
